smenepotvsl3

В “Смъртта е непотвръден слух” Кустурица разказва за живота си

Илияна Генова

„Смъртта е непотвърден слух, момчето ми.” С тези думи Мурат Кустурица успокоява своя 14-годишен син Емир, който за първи път е видял мъртъв човек – нещастния съсед Алия Папучар, известен като местния Кларк Гейбъл. Въпросният се прочул в квартала с това, че пере гащите на жена си. А тя в замяна му изневерявала… Дворът на Алия пък се превръща в истинско вълнуващо кино, откъдето бъдещият режисьор и приятелите му наблюдават изневерите.

Всъщност всяка една личност от детството на Кустурица, описана в автобиографичната му книга, е намерила отражение в неговите филми. Дългият списък от Чехови герои, както самият той ги нарича, стават и основа на творчеството му. А то успява умело да надникне навътре в горещата балканска душа и да извади на показ най-истинските й черти, повлияни и от Изтока, и от Запада, но в същото време напълно уникални по своята същност.

Книгата на сръбския режисьор „Смъртта е непотвърден слух” е едно вълнуващо пътуване през детството, младостта и творческия път на Кустурица. Всички тези етапи от живота му са белязани от Титовия режим, от времената на размирици в Босна и цяла Югославия и от войните на Балканите през 90-те. Написана с много чувство за хумор, но и с малко носталгия и тъга, книгата на Кустурица, подобно на неговите филми, няма да ви остави безразлични, а напротив – ще ви разсмива и натъжава искрено.

В „Смъртта е непотвърден слух” Кустурица пише, че дължи своите успехи преди всичко на семейството си. То е и центърът на неговия свят, изпълнен с колоритни и противоречиви личности. Без семейството му и средата, в която израства, нямаше да се родят и любимите ни герои от „Циганско време”, „Ъндърграунд”, „Черна котка, бял котарак”… Кухненският диван, от където малкият Емир слушал разговорите за положението в Югославия, обидите към Тито, както и постоянните упреци на майка му към баща му, че не всичко на този свят е политика, се превръща в мястото, където бъдещият режисьор получава първите си уроци по история. Още като дете проницателният му ум и талантът му да вижда изключителността на детайлите са забелязани от близки приятели на неговото семейство – режисьори и сценаристи (баща му е зам.-министър на информацията). От майка си пък е наследил упоритостта и напористия дух. Когато например съседите крадели крушките от сараевския блок, където живеело сем. Кустурица, майка му Сенка залепяла тръни по тях и така търпеливо се борила с крадците и неправдата. Съдбата на майка му е силно застъпена в автобиографията. Дори и двете тежки болести, които я сполетяват (рак на гърдата и тумор на мозъка), не успяват да сломят борбения й дух, от който Емир черпи сила и вдъхновение.

От студентския живот на Кустурица в Академията на изкуствата в Прага се откроява един забавен и съдбовен момент в живота му – младият режисьор заспива цели три пъти на прожекцията на великия филм на Фелини „Амаркорд”. Разбира се, тези негови заспивания са абсолютно обусловени от изморителните уикенди, през които той се завръща в родното Сараево, защото там е оставил любовта на живота си Мая (а по-късно и негова съпруга). И докато той спял в киното, идеите на италианския режисьор като че ли се просмуквали в съня му. Кустурица на много места говори за влиянието на Фелини върху своето творчество. Присъждането на наградата от фестивала Кан „Златна палма” за филма „Ъндърграунд” през 1995г.  Емир Кустурица обяснява с „дълбоката меланхолия на членовете на канското жури”, тъй като вече ги няма Бунюел, Фелини, Бертолучи. Признаването на таланта му на световно ниво обаче със сигурност не се дължи на мъката по старите имена в киното. Въпреки това критика към сръбския режисьор също не липсва. Гръцкият му колега Тео Ангелопулос, който също мечтаел да грабне наградата, малко преди фестивала запитал в. „Хералд Трибюн”: „Защо в Кан толкова обичат този Кустурица? В неговите филми хората само ядат, пият и танцуват, какво кино е това?”

Кустурица отделя и специално внимание на своето приятелство с Джони Деп. Точно преди Деп да се превърне в голяма холивудска звезда, двамата работят заедно по филма „Аризонска мечта”. Заснемането на този филм е свързано с много перипетии. Отговорността и тежестта от очакванията на вече прочулия се по света Кустурица, както и трудностите в родината му дават отражение в една дълбока депресия, която повлича режисьора в отчаяние. Въпреки това Джони Деп не се отказва от съвместния им проект и между двамата се ражда едно истинско приятелство. И тук, разбира се, не липсва смях. Реакциите на Джони Деп след близкото му запознанство с балканската култура определено са нещо, което трябва да се прочете.

„Смъртта е непотвърден слух” не е обикновен автобиографичен разказ. Това е книга, пропита с много философия, с авторските разбирания за едно сложно политическо време, което неведнъж посяга върху най-важното за един творец – свободата. От историите за миналото му прозират личните истини. А когато вникнем в тях, като че ли и нас ни връхлита онази „сценична треска пред бъдещето”, обзела и малкия Емир при измислянето на първия му аматьорски филм.

*Снимка: colibri.bg

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s