hvarlyane-na-salfetki-ili-da-zhivee-chalgata

Студентски празник– това звучи гордо ?

Image

Лора Младенова

„По всичките маси разбраха коя си… Една студентка уникално добра в науката за любовта…. И мъжете пак ти пишат шест, шест, шест…”  Звуците на бодра гъдулка струят в неравноделен размер изпод мургавите пръсти на кръчмарски музикант, текстът е горепосоченият. Като ги гледам хората от съседните маси, никак не ми се иска да знаят коя съм. Като гледам пържолата в чинията пред мен и „хляба от онази зима” в панера по средата на масата с надупчена от цигари покривка, в народен стил, се изпарява и без това оскъдното ми, почти колкото роклята, желание да ям. Всяка минута на онези два дни в Банско строи сивата панелка на съмнението ми дали този студентски празник наистина си е струвал цели 200 лева. Питам се дали преди четири години с колегите от Факултета по журналистика и масови комуникации сме предполагали, че с днешна дата повечето от нас ще работим за има-няма толкова.

Първият „Осми декември”. Вечерни разходи и сутрешно главоболие. Като прибавим четири години, като извадим няколко килограма, като прибавим няколко бройки и доста невърнати и непотърсени заеми, като извадим няколко хлебарки (къде от леглото, къде от супата си), като прибавим няколко разочарования, няколко грешни опита за летене,  като извадим няколко мечти и прибавим на тяхно място няколко други… виждаме, че днес, два дни след последния ни студентски празник, сметката излиза приблизително същата.  Вън от играта са четири от най-хубавите ни години. Не една и две нервни клетки са изгубени безвъзвратно, срещнали сме приятелите, които ще останат с нас завинаги, разминали сме се с по някоя любов, за която винаги ще се сещаме на по чашка, и днес се събуждаме до следващата. Поработили сме безплатно в някоя и друга редакция, няколко пъти сме останали без ток за неплатена сметка, харчили сме „месечните” като дневни, яли сме три седмици солети, направили сме нещата, от които ще се срамуваме, но и онези, с които ще се гордеем. Паднали сме, станали сме, но– кой по-уверено, кой все още олюлявайки се,– сме проходили. Четири години по-късно. Всички сме различни. Само студентският празник си остава същият и тази година, както всяка друга, посрещна новата партида от любопитни очи и жадни гърла в някоя надценена хотелска стая на по чашка наливна водка за първата от поредицата нощи, които им предстои да не запомнят.

На осми декември, по стар стил, Българската православна църква отбелязва паметта на Светите седмочисленици, между които е и считаният за един от покровителите на висшето образование Св. Климент Охридски, (същият онзи, на когото е наречена неотоплената Алма Матер).  През 1476г. денят е провъзгласен от папа Сикст IV за празник на непорочното зачатие. ( По ирония на съдбата, всяка година, на същата дата, студентите от всички краища на България, се опитваме да постигнем диаметралната му противоположност!)  Честването му като празник на студентите започва през 1903г. През 1944г. то е отменено и заменено с Международен ден на студентите на 17 ноември, заедно с всички други отменени и заменени по това време празници, култове и герои. Възстановяването му като празник на студентите от СУ „Св. Климент Охридски” е през 1962г., а през 1994г. Съветът на ректорите решава осми декември да бъде неучебен ден и празник на всички български студенти. „Бидейки неучебен ден, той обикновено се използва от студентите за празнични вечери и нощни купони, в които участват студенти от един поток или група. В част от случаите за „Осми декември“ се организират едно- или няколкодневни излети в курорти извън града на съответното висше училище.”, уведомява ни вездесъщата като авторка, но избягвана като библиография на курсови работи Уикипедия. Не че ние не знаем…

Празнуването на осми декември е едно от малкото неща, които безропотно сме наследили от времето на нашите родители. Но удобно сме заменили емблематичната за техните студентски години песен на Тангра „Богатство” с безкраен диапазон от кючеци. Според вкуса на всекиго тематичната им област се простира от загрижеността към животните в неостаряващия хит „Куцо магаре” до извисения стремеж към материално благополучие в творбата „Милионерче”, която пък поникна като гъбична инфекция в ушните канали на моя набор в зората на втори курс. „Дали след време пак ще слушат Бийтълс/ и вечните поети ще четат?” Дано въпросът да е риторичен.  Ние сме студентите, които се обявиха за компютърно поколение като оправдание за това, че не четат. Ние сме и студентите, които снимат рафтове с непрочетени книги като доказателство пред Facebook и пред хората за това, че четат. Ние почитаме като класик в литературата Паулу Коелю. Ние се смеем на смешките на Иво Сиромахов, в които той пък осмива нас. Ние сме „куул”, „глам” и „тренди”, а на празника на Свети Седмочисленици преспокойно можем да почетем с няколко ракии самите себе си, защото ние също сме създали своя азбука, наречена, кой знае защо, „шльокавица”.

Image

Как всъщност се развива днес празникът на студента? Десетилетия са изминали от социалистическите му чествания в Националния дворец на културата, които, разбира се, също са предшествали дълги нощи в едностайни квартири и общежития. Нощи на градус, но и на китара. Днешната китара е цигулката на кръчмарските оркестри, а днешните квартири носят няколко звезди и гръмки имена, в които последното “resort” затваря вратата. Разходите по празника надхвърлят неколкократно стипендиите от времето на родителите ни, а често  и нашите собствени, които пък за сметка на това рядко са преведени навреме. Мястото на действието обикновено варира между типичното за всички първокурсници Банско, Велинград, Боровец, Пампорово, Велико Търново, Дряново. По-абстрактно мислещите и по-добре материално осигурените се насочват към южните ни съседки.  Рядко срещаното, но все пак срещано, оставане в столицата за празника, често е последвано от горчиво съжаление, защото „тук просто не е същото”. Алкохолният делириум и шведските маси, на които гладните студенти налитат като гларус на запечатано крема сирене, на територията на София продължават не повече от денонощие, докато в зимните курорти варират между шесто и десето число на последния месец в годината, в зависимост от индивидуалните възможности и потребности.

И за преподаватели, и за студенти е неписано правило, че провеждането на лекции по време на двете седмици преди и след празника е нежелателно,  а насрочването на текущи контроли през този период би предизвикало в най-добрия случай гражданска война. Пътуването към желаната дестинация започва още в ранни зори, като пред автобусите неизменно чакат нервни студентки с вечерен грим, чиито куфари предвещават с размера си следваща вълна на Великото преселение на народите. При неорганизираните екскурзии транспортът за връщане е винаги под въпрос, тъй като резервацията на билети за връщане от софийската ЖП гара или автогара в България все още е в сферата на научната фантастика, а броят на празнуващите неколкократно надвишава броя на опциите за превоз. Няколкото компонента, без които самият осми декември не е празник, са тичане по бельо в коридора на хотела, хвърляне на салфетки в местната дискотека, и употреба на алкохол в автобуса/ влака, в хотелската стая, по улиците, в ресторанта/кръчмата, където се провежда празничната вечеря,  и, разбира се, в споменатата по-горе дискотека. В дните около осми декември е невъзможно да отвориш портмонето си и да извадиш оттам банкнота,по-малка от 20 лева.  Като току-що кацнали мухи, местните хотелиери, ресторантьори, кръчмари, търговци и таксиметрови шофьори, доволно потриват ръце над принципа, че ден година храни. Облечени в чисто нови рокли от някой мол, или от някой подлез, студентките радват окото на местния елит, събудил се от зимния си сън, и окупирал малката част от дискотеките, която не е заета от бъдещите ни бакалаври и магистри. Няколко нощи поред българските студенти спят от шест до осем, когато трябва обезателно да посетят закуската в хотела, тъй като са си платили всичките няколко резенчета шпеков салам и сирене от растителни масла, и трябва да ги изконсумират.  А след това се връщат в студените си общежития и квартири, уморени, премръзнали, с мокри крака, с прегракнали гърла, изтощени, и с изтощена от снимане батерия на фотоапаратите и мобилните телефони. И единственото, което не пропускат да направят, преди да наваксат пропуснатите часове сън, е да качат 264 снимки във Facebook, в папката „Първият/ последният ни студентки празник”, която всъщност би следвало да се казва „ Открийте десетте разлики между първия и последния ни студентски празник!”.

Отрийте десетте разлики между този и всичките ни останали празници. Открийте десетте разлики между преживяванията и спомените си. Ако имате спомени.

Image

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s