Lukoil Academic Presentation

За да играеш баскетбол, трябва СЪРЦЕ…

Image

Теодора Тодорова

Часът е 21:30. Зала “Универсиада” е пълна с  усмихнати хора с баскетболни сърца, хора,  дошли тук с нагласата за нещо красиво и стойностно. Всички очакваме да станем свидетели на баскетбол от висока класа, нескривайки надеждата си, че Лукойл ще победи Будучност. Поне с 4 точки. Толкова са необходими на българския шампион след загубата в Подгорица (75:72), за да се класира напред в Eurocup. 4 точки – не звучи толкова невъзможно…

Каквото можеше да се обърка обаче, се обърка още в началото – Брендън Хийт, който е най- резултатният играч на Лукойл за сезона в Eurocup, изпусна 3 тройки, но това не му попречи да продължи да обстрелва коша. Е, четвъртият изстрел влезе, но 1 от 4 звучи твърде нелепо за играч с претенции като него… Липсата на Божидар Аврамов  наклони везните в полза на съперника и в крайна сметка за Лукойл мачът приключи няколко секунди преди почивката с нелепото поведение на Масамба, който сякаш за първи път беше хванал баскетболна топка в ръцете си и изпусна сам под коша. Третата и четвъртата части бяха трагични и изключително тъжни – за 20 минути игра момчетата на Марин Докузовски вкараха само 22 точки.

Но не самата загуба накара хората от публиката да започнат да си тръгват, без да дочакат края на мача. Защото в спорта е така – понякога губиш, понякога печелиш. И ако вложиш всичко от себе си, дори да загубиш, загубата ще ти бъде простена. Поне наполовина. Но това, което се случи, беше подигравка…

Когато става въпрос за баскетбол, в България живеем с нагласата, че сме втора категория спортисти. Ако има чужденци в отбора, тяхното място на терена е сякаш предварително резервирано – те изживяват своите звездни мигове слава, докато нашите момчета стоят на пейката като наблюдатели. И в това не би имало нищо чак толкова нередно, ако тези, които са на игрището, оправдават очакванията на треньорите, ръководството и публиката. Това, на което станахме свидетели тази вечер обаче, трябва да бъде обица на ухото за всички баскетболни треньори в България.

Чужденците. Тези невероятни баскетболисти, идващи от знайни и незнайни чужди отбори, за да ни “измъкнат от калта” и да ни отворят пътя към Европа… Те тази вечер предадоха доверието, което имаме в тях. Те играха, без и за миг да покажат, че осъзнават колко важен е този мач. Сякаш се бяха събрали в кварталното игрище за приятна и ненатоварваща приятелска игра. Докато очите на Тодор Стойков пламваха при всеки вкарах кош, Масамба стигаше дотам, за да изпусне сам, необезпокояван от никого. Докато Веско Веселинов се раздаваше на терена, Абукар правеше нарушение след нарушение… В същото време “Будучност” бяха пуснали деца на игрището – момчета на по 18,19 години, които буквално се подиграха на нашите “звезди”…

И така логично се стигна до загуба с близо 20 точки (55:74). Загуба, която за пореден път доказа, че ако нямаш сърце за баскетбол, ако нямаш хъс и желание за победа, никога няма да постигнеш нещо велико!

Наближава 00:00 часа. По улиците все още могат да се срещнат фенове, разочаровани от случилото се. Някои коментират разпалено трагичната загуба, други не кават нищо, но в погледите им прозира тъгата. Един баща се обръща към детето си с думите: “Сине, запомни от мен едно – за да играеш баскетбол, трябва сърце...”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s