f154d8ece7257a540cddc0ea3f422b35

На 4 години – предучилищна, на 10 – висше образование

Христина Спасова

Не съм родител, все още, но един ден ще бъда. Отсега се замислям как да обясня на детето ми, че трябва да остави играчките, защото закъснява за предучилищна. И докато се чудя какви обяснения ще дам, през това време в Народното събрание вече „празнуват” поредното диктаторско решение, което да нарежда на родителите как да възпитават децата си.

А за какво точно става въпрос? През ноември месец бе внесен проектозакон от Министерството на образованието, науката и младежта, който гласи, че е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за всеки родител да праща детето си на предучилищна още от четиригодишна възраст. Причината – според политици така ще се подпомогне „доброто развитие на детето”, ще се „повиши грамотността”, за да се избегнат „тревожните резултати” от външното оценяване, на които станахме свидетели тази година. Парадоксът идва от факта, че депутатите коментират как подобно решение ще се отрази положително на образователната ни система, а в същото време убеждават майките и татковците, че под предучилищна имат предвид задължителна детска градина, а не класни занимания.

Логично и абсолютно очаквано родителите не останаха безмълвни пред поредното политическо решение, ощетяващо правата им, макар Народното събрание и МОН да ги третират като безгласна буква. Винаги съм смятала, че един ден, като майка, сама трябва да преценя кое е по-добре за възпитанието на моето дете, че думата „задължително” ще остане някъде забравена в миналото, когато учителката ми казваше каква е задължителната домашна работа.

Редно ли е на един родител да се отнема правото на избор особено когато става дума за собственото му дете, за възпитателен подход и родителска грижа? Политици и професори твърдят, че е „недопустимо непрофесионалисти да се занимават с деца” – звучи сякаш отглеждането на един малчуган е поредната задача, която трябва да отметнем, за да се харесаме на европейски, американски и куп други комисии, спонсориращи държавата.

Според министерството неговите служители знаели по-добре какво е полезно за децата на 4 години и родителите трябва послушно да приемат предложенията им. Но ако приемем образователната система у нас за рожба на МОН, то как майките и татковците да поверят такава отговорност (като отглеждането на дете) на държавата, при положение, че тя не може да се справи със собственото си дете, а какво остава за чуждото.

Още по-възмутително звучат мерките, които политиците мислят да вземат в случай, че родителите откажат да последват волята им – без детски надбавки за семейства, които не изпращат децата си на предучилищна, плюс допълнителна глоба. Не че детските надбавки са много. Напротив – те са по-скоро подигравка със семействата, защото сума от 35лв не стига за никъде. Но въпросът е принципен.
Ощетяването на родителите от нещо, което им се полага, е поредното посегателство над правата им. Санкциите, безумните предложения, които се обсъждат в Народното събрание, и отношението, което управляващи демонстрират към майките и таковците, са достатъчни доводи за родителите за предприемането на спешни мерки, демонстрации и протести, за да защитят правата си и преди всичко тези на децата. Защото на 4 години мнението ти е без значение за депутатите.

Проектозаконът предстои да бъде обсъден на второ четене в началото на 2013г. и ако бъде приет, да влезе в сила през 2016-2017г. С подобен напредък в образователната система, скоро децата ще учат висше още на 10.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s