ani

За отговорността да бъдеш милосърден

Илияна Генова

По Коледа всички стават добри и милосърдни. Особено медиите.

Един репортаж на ТV7 ме накара за пореден път да се отвратя от липсата на разбиране, на тактичност и минимални психологически познания или поне усет за общуването и последствията от него у някои журналисти. Защото особено когато става въпрос за деца, тези умения са задължителни.

Ани е в трети клас и от 6 години чува с помощта на имплант. Налага се обаче да й бъде поставен нов, по-модерен апарат, за който се доплаща. Цялото столично 34 ОУ „Стою Шишков” решава да направи коледен подарък на своята съученичка, организирайки акция за събиране на парите за операцията.

Екипът на TV7 решава да отрази тази кауза. В първия репортаж от 7 декември репортерката пита момиченцето какво иска да получи за Коледа и то съвсем искрено отговаря телефон.

От TV7 решават, че ще сбъднат желанието на малката Ани. Така в излъчения на 21 декември втори репортаж екипът на телевизията отново се появява в класната стая на третокласниците, но този път с подарък за Ани. И пред всички деца репортерката подарява на третокласничката новия телефон. Въпреки проблемите със слуха си, Ани получава телефон, коментира се в репортажа. Да не говорим колко глупав е този коментар, тъй като всички знаем как днес децата използват телефона повече като  играчка, отколкото за разговори. Най-вероятно Ани вижда как всеки ден нейни съученици цъкат нещо на своите телефони в час и тя също иска да има такава играчка. В репортажа виждаме как останалите деца се струпват около Ани и надничат, за да видят новата й придобивка.

Дотук всичко е прекрасно – ето вижте, гражданско общество, как нашата медия е загрижена и зарадва едно дете с увреждания, което също заслужава да бъде щастливо. Но нека се замислим – в един клас от около средно 20 – 30 деца със сигурност има такива, чиито родители също нямат възможност да купят на детето си телефон, дори да имат желание. Репортерката с щастлив глас пита всички деца дали са слушали през годината и след това подарява подарък единствено на Ани. Нека не се заблуждаваме. Децата могат да бъдат злобни, агресивни, завистливи, ако това се насърчава от по-възрастните, ако не се говори достатъчно с тях. Каузата за събиране на необходимата сума за поставянето на нов имплант на Ани е прекрасна, но да подарим телефон на детето пред всички останали деца, може да има други последствия за нея, предизвикани от съучениците й. В малките и неопитни главици на децата може да се промъкне въпросът, защо Ани получава това, което иска за Коледа, а аз не? Съвсем скоро една моя приятелка ми разказа как в класа на брат й откраднали новия му телефон, за който той събрал сам парите. Истината е, че това се случва постоянно.

Журналистиката е преди всичко отговорност. Талантът, уменията по реторика, знанията, опита – всичко спира да има значение, когато преди да действаш и представиш нещо пред обществото по даден начин, не се замислиш за всички, които потенциално имат отношение към случая. Журналистиката не е игра, в която можем да си играем на добри и милосърдни. Имаше и друг начин от TV7 да се покажат като добродетелни – просто да дарят пари за операцията на Ани. Или пък да се появят в класа на Ани с коледни изненади за всички деца.

За жалост обаче в следващите две седмици по празниците най-вероятно ще станем свидетели на още много подобни прояви на „доброта”.ani

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s