man-money-cash-bills-coins

Тарифа на мнението

Деница Райкова

Той е като онези натъртвания, които не минават с месеци, но толкова ни писва да ни болят и сърбят, че в един момент започваме просто да ги игнорираме. Животът му е сладък. Не се притеснява, че може да остане без работа заради кризата – изборите все още са далече, а и от такива като него винаги има нужда. В CV-то му с големи букви пише „платен коментатор”.

Професията на платения коментатор съществува отдавна, но напоследък увеличи безсрамната си показност. И то от най-ниските до най-високите нива в бранша. На 23 декември в социалната мрежа бе разпространена снимка от форума на dnevnik.bg, на която се вижда старателно подготвен коментар, който защитава избора на Сотир Цацаров за нов главен прокурор. Почти щяхме да повярваме в искреността на думите, ако в бързината не бяха забравили да изтрият инструкциите към възторженото слово: „Да се публикува под пост номер 3, в началото. Настроението да бъде неутрално или разстроено”. Разбирате ли, някой трябва да се разстрои от това, че някой друг си е позволил да се усъмни в качествата на новия обвиняващ номер 1.

393025_502334299806354_540236225_n

Засмиваме се, махаме с ръка. Нищо ново, отдавна е ясно, че из форумите и социалните мрежи „бродят” поставени лица, на които се плаща да се възторгват от властта. Натъртване, което игнорираме. Поредното. Лошото обаче е, че това е само малка част от насиненото ни тяло, от болния ни организъм. Защото не е голямо разстоянието от платения коментатор във форума до неговия модел за подражание – онзи друг платен коментатор, погрешно все още наричан „журналист”.

Разбира се, не всички журналисти могат да бъдат обобщени по този начин. Даже разликите между различните типажи са съществени. Платеният коментатор си тръгва в 5 от редакцията, за да се отдаде на почивка след тежък ден на преписване на ПР съобщения. Журналистът в 9 е още на работа, за да се бори с поредния доклад на Европейската комисия. Платеният коментатор се прибира с пълни торби покупки за празниците. Журналистът се чуди дали да празнува Коледа или Нова година, че за двете заедно няма пари. Платеният заспива спокойно, защото продадената съвест не напомня за себе си. Журналистът до късно се чуди какво ще му се случи, ако с материала си е настъпил някой неправилен.

Първият е причината да не гледам телевизия и да не чета вестници, вторият – все още да искам да съм в тази професия.

Колко ли е тарифата на мнението на барекоподобните в медиите? Дали има изготвен ценоразпис? По колко ли вървят възхваляваща статия, хвалебствен репортаж, интервю с удобни въпроси? Има ли отстъпки за постоянни клиенти и за закъсали с рейтинга?

Мнението се обезцени. Платените коментатори се погрижиха вече да няма престиж в професията журналист. Завзеха традиционните медии, плъзнаха и в т.нар свободно Интернет пространство. Дори малкото останали медийни острови в България са в напреднал стадий на автоцензура. Ала го игнорират, като досадните натъртвания.

Грешката е и тяхна, и наша. Защото с времето свикнахме с фалша и той вече ни се струва нещо нормално. А не е. И колкото повече отлгаме взимането на мерки, толкова по-трудно ще бъде да се отървем от влиянието на платените коментатори. Промяната може да започне с нещо дребно. Дори с едно мнение във форум. Ама искрено.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s