2love_flickr

Няколко незабравими заглавия, които си струва да си припомним

Image

Мария Кояджикова

Три книги, посветени на любовта, които изневеряват на холивудската клиширана формула за “хепи енд”

Тук ще ви предложа няколко заглавия, които несъмнено си струва да прочетете, но уви, ако те не са вече част от домашната ви библиотека, откриването им сериозно ще ви затрудни. По необясними за мен причини, стойностни и ценни книги, такива, които независимо с какви чувства ще ви оставят, след като ги затворите, всеки би трябвало да е чел, често напълно отсъстват в книжарниците, а търсенето им буди недоумението на продавачките.

Всички сме чували, че има Големи романи. Чували сме и за руската класика. Но понякога в съзнанието на много хора това понятие “руска класика” е често изпразнено от съдържание или границите му са доста мъгляви.

Е, добре, може би Достоевски не е за всеки, може би и обема на “Война и мир” на Лев Толстой би охладил ентусиазма на много хора, но замисляли ли сте се например за романа “Ана Каренина” и какво всъщност знаете за него? Не, не говоря за филма! Колкото по-велика е една книга, в толкова по-бледо копие се превръща нейната екранизация.

Нека обемът на този роман на Толстой не ви плаши. Стига да разполагате с малко време (например през лятната отпуска), той върви бързо, приятно и увлекателно. Сетихте ли се какво си спомняте за него? Невъзможна любов и една жена се хвърля под влака? Само толкова? Уверявам ви, той далеч не се изчерпва само с това.

Да, това е преди всичко една история за любовта, която идва, когато най-малко я очакваме, която е невъзможна и обречена, която ще погуби главните герои.

“Ана Каренина” е поднесена по неповторим начин, като независимо колко е увлекателна самата фабула, за мен стойността на романа се корени другаде – в думите, в изразните средства, в психологизма при изграждането на героите. С други думи – важно е не само КАКВО, но и КАК се разказва на читателя.

Друга ценна черта на романа за мен е и нещо, което много млади момичета забравят, а често дори след като сте прочели книгата, и вие самите не се замисляте за това – а именно – как и най-привлекателната, желана и обичана жена, може да се превърне в обсебващо бреме за един мъж, как може да стане досадна и уморителна. И изречението, с което започва книгата и което, дълго след като съм я затворила, не мога да забравя: “Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.” – една простичко синтезирана истина, важаща за всички хора въобще.

   Следващото заглавие, което ще ви предложа, е “Евгений Онегин” – роман в стихове на Александър Пушкин. Колкото и красива да е екранизацията му с участието на неповторимите Ралф Файнс и Лив Тейлър, чийто поглед просто не можете да забравите, тя е несъизмерима с книгата.

Тук отново откриваме една любов, обречена и невъзможна, но обрисувана с красиви думи, подредени в звучен стих. Това е и една от книгите, за които искрено съжалявам, че не мога да прочета в оригинал, тъй като не владея руски, а съм убедена, че колкото и да е добър преводът им, още по завладяващи биха били на езика на своя автор. Това е история за несподелената любов на едно младо момиче и за закъснелите чувства на един мъж към жена, която вече не може да има. Кара те да се замислиш дали не преследваме винаги именно онова, което не можем да притежаваме и не го ли правим точно заради това, че е недостижимо, че е предизвикателство? Героите са сложни, многопластови, противоречиви и, преди всичко, горди.

Фактът, че и тук захаросаният холивудски “happy end” отсъства, единствено засилва стойността на романа в моите очи. Има твърде много клиширани книги, сътворени по тази формула, коитослед като затворя, оставят в мен единствено горчив привкус и нито капка духовно обогатяване, присъщо за истинската литература.

Нека, поне засега, спрем с руските заглавия. Те далеч не се изчерпват с това, а ако започна да ги изброявам, не знам кога ще спра.

Искам да акцентирам и на едно българско заглавие – “Осъдени души” на Димитър Димов, който в училище не се изучава. Някои откриват причината за това във факта, че действието на книгата не се развива в България, не се рисува нашата действителност. Дали е заради това, не смея да гадая, но отчитам пропуска.

Книгата също е екранизирана, но тъй като лентата е от далечната 1975 година, вероятно не ви е попадала. Въпреки това сигурно сте чували едноименната песен на Лили Иванова по музика на Митко Щерев.

Романът ще ви въздейства, ще ви натъжи, ще ви промени поне мъничко. Това е разказ за един монах, за една жена, за една обречена любов, която ще погуби и двамата. Езикът на Димов е завладяващ и неповторим, а героите му са сложни, борещи се с установения ред на нещата, с чувствата си и, преди всичко, със самите себе си.

Героите и на трите книги са горди, изпълнени с чувство за дълг, с една аристократична величественост. Може би днес това са малко позабравени добродетели, но независимо от това, претворените от тримата автори истории са някак общочовешки. Във всяко време, всяка епоха и действителност те ще продължават да звучат актуално и човеколюбиво.

Не твърдя, че това са трите най-велики книги. Не твърдя и, че това са най-значимите достижения на литературата, посветени на темата за обречената любов. Колкото повече чета, толкова повече значими автори и заглавия откривам. А и литературата, като всяко изкуство е преди всичко въпрос на лично усещане и пречупване през собствения житейски опит и мироглед. Твърдя единствено, че повърхностният прочит и на трите заглавия, ще ви разкрие едни тъжни, но увлекателни и неповторими истории. А ако надминете този повърхностен преглед на нещата и се задълбочите, ще откриете сложни и многопластови персонажи, такива, каквито са и хората в самия живот, ще откриете вероятно и частица от самите себе си. Не забравяйте също, че по-важно от това какво точно ще се случи в един роман, е КАК то ще се случи, как авторът ще ни го предаде, какви думи ще подбере, какви картини ще обрисува в нашето съзнание – в това се корени за мен стойността на истинската литература, разграничаваща я от чисто и просто повърхностно предадения сюжет в някоя екранизация по книга.

Снимка: flickr.com

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s