fsg-crime-scene-response-unit-01

Анатомия на едно убийство

fsg-crime-scene-response-unit-01

Борислава Белдев

Така е озаглавена третата част от една изключителна за мен книга, която винаги ще живее в ума и сърцето ми с оригиналния си, класически и неповторим сюжет, както и с брилянтния превод на нашия преводач Павел Главусанов. Произведението говори за реалния, исторически и фанатичен опит да се ликвидира френския президент Шарл дьо Гол; то проследява възникналата агресия, болка, накърнено чувство за патриотизъм,  злоба, омраза, желание за мъст на шепа френски националисти, които горещо желаят смъртта на своя държавен глава заради политическите му своеволия и поради това, че той дава независимост на Алжир – тогава една френска колония в Африка. Въпреки че творбата разглежда изброеното по-горе най-вече като предпоставка, причина, която задейства сюжетното действие, в подобни психологизми бързо може да се види и открои колко лесно се изражда човешката душа, колко крехка е тя и  как без време може да се превърне в отдушник на зло, което до този момент е дремело прикрито в нея.

Макар дотук написаното от мен да няма нищо общо с това, което се каня да напиша, все пак може да се намери връзка. Тя е именно там, в същото онова зло, което кара човек за секунди да полудее, да изгуби разсъдъка и себе си и… да започне да убива.

Миналата седмица България, по-специално София, се събуди, плувнала в кръв. Пет трупа бяха изнесени върху носилки от столични криминалисти, телата бяха скрити под дебели родопски одеяла, чиято временна и символична цел е била да скрият една очевидна трагедия от хорските очи.

Е, не са успели, дори за този кратък път от входа на блок 254 в жк. “Гоце Делчев” до линейката, която е чакала отпред с отворени врати. Не са успели, защото случилото се е просто повторение на едно пагубно явление за нашата действителност. Тъжно, покъртително, отчайващо, грозно, низко, непосилно за ума да го приеме; явление, чиито последици няма как да те оставят равнодушен, а просто крещят отвътре в теб, карат кръвта да кипне, бунтуват се срещу тази несправедливост. И някак си се улавяш изведнъж попаднал в този капан, с желанието да промениш нещо и със съзнанието, че не можеш да върнеш времето назад, за да помогнеш…

Още ми е много трудно да повярвам, че подобна касапница се случва за не знам кой път, но вече така близо край мен, че почти да я почувствам, почти да усетя мириса на кръв и разложени в нея тела, престояли в малък апартамент няколко дни, почти да усетя ледения полъх на смъртта, който бавно ме приближава и сякаш иска да ме погали…

Защото всичкото това се случи в съседния на моя блок. И когато за мен започваше един нов ден от новата година (дано числото 13 в нея не означава нищо), за тях, цялото петчленно семейство, животът беше отдавна вече свършил.

Какво е накарало един баща да заколи и после да разстреля децата си, като не е пропуснал и жена си, тъщата си? Да, най-вероятно става въпрос за “един така наречен патологичен афект, т.е. един много голям пристъп на напрежение, при който човек първо действа и след това мисли” (д-р Веселин Герев в статия във в. “Телеграф”).  Въпросният скандал конкретната причина ли е бил за смъртта на всичките?

Аз мисля, че голяма част от отговора е очевидна и тя не се състои само в психическите отклонения на бащата и децата му, за които така усилено се говори.
А, да, децата му – виждал съм по-малкия, Георги. Не го познавах, но учехме в едно и също училище, често го срещах – кога е бил със свои съученици, кога сам. Като се замисля, повечето пъти май го виждах сам. Тези спомени за кратките ми засичания с него сега се връщат с пълна сила, откакто видях снимката му във вестника, където той фигурираше като една от жертвите. Не знам дали и той наистина е имал увредена психика. Изглеждаше ми обикновено, нормално момче, с леко тъжен поглед, вглъбено в себе си…

Нека се върна обратно на въпроса, на социалния проблем, който ме тормози и сам ме кара да правя умствено дисекция на това зловещо убийство отново и отново. Не крия – изключително ми е тежко, изживявам много цялото това нещо, може би затова се реших да седна и да напиша тези редове. Чувствам се по един странен начин длъжен да напиша какво мисля.

А мисълта ми е сходна с мнението на същия специалист психолог, който цитирах по-горе: проблемът не е в беднотията, финансовата невъзможност и мизерията, в която тъне обикновения българин. Да, тях ги има, те допълват цялата зловеща картина на убийството, те са битовата основа на този патологичен конфликт. Има го и моментното озверяване, раздразнения, гняв, онази полуда, извратеното състояние, което те пришпорва към незабавни и необмислени действия, често завършващи със смърт. Всички те са само притурка към онзи страх, който те завладява, когато излезеш на улицата и всички почват да те сочат.

Този страх, този срам, не трябва да го има. Бащата се е разкъсвал между страданието от неумолимото знание, че децата му не са качествени, пълноценни хора. Не е могъл да понесе мисълта, че обществото ни ще го заклейми като онзи, бащата на ония “психари”. Да, това отношение още съществува у нас!

Затова моля, колкото и моят глас да е слаб, глух, немощен за да може да се чуе нашироко: не пренебрегвайте хората, които не могат да бъдат пълноценни, не им се смейте, не махайте пренебрежително с ръка на психично болните, глухонемите, инвалидите. Не е редно тяхното страдание да се крие, прикрива (както е опитал да направи въпросния баща). За тези неща трябва да се говори открито, находчиво, проблемите трябва да се назовават с истинските им имена, а да не се прикриват.

Страхът и срамът не трябва да са фактори.

Аз се моля и силно се надявам такива неща повече да не се случват.

Моля се и за себе си, защото аз също имам оръжие – пази ме, Боже, да не извърша някоя глупост.

Пази и тях – онези пет човешки души, които вече само черната статистика ще помни.

Пази ги, дай им покой и ги прати там, където няма страх, няма срам, няма болка, страдания и мизерия.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s