къци

Шоуто не трябва да продължи

Надежда Немчева

Малко преди пролетния телевизонен сезон, бърза и лесна рецепта за реалити.

Реалити форматът е едно от най-противоречивите неща, които са се случвали в телевизията изобщо. Особено у нас е повод да се развихри морализаторска дебилиада за това дали е политически коректно, дали не е нередно да се използват деца за „нуждите на шоуто” и изобщо – какво би казал Иисус по въпроса. Отричаме, че гледаме реалити предавания, защото наистина повечето не стават, но хвърляме по едно око, защото пък ни е гъдел да зяпаме сеир. Ето го и списъка с най-основните елементи на реалити предаванията за времето, в което ще сме натрупали първия си милион и ще искаме да го умножим.

В началото започваме с шумна подгряваща кампания. Трябва твърдо и ясно да се заяви на първо място, че това ще бъде нещо, което не само никога не е правено в България, но и в галактиката, като се използват подходящите мащабни определения – „социален експеримент”, „новата звезда/ идол/ талант/ полубожество на България”, „представителна извадка” и други. Спотовете, рекламиращи новото юберзабавление на нацията, почти задължително вървят под звуците на музиката от „Реквием за една мечта”, за да е подготвен зрителя за гигантската телевизионна емоция.

Журито, ако форматът предполага да има такова, задължително трябва да се състои от: застаряващо или забравено селебрити; някой, който наистина е направил нещо що-годе смислено; някой, който масовата публика смята за забавен. Обикновено журито стои тежко на екрана, сякаш през телевизора нахлуват самите конници на интелектуалния апокалипсис, а общото им его е толкова набъбнало, че от него може да се направи цял един нов водещ на вечерно токшоу. Двама от тях задължително трябва да го играят „добро ченге, лошо ченге”, за да са гарантирани сълзите и от мъка, и от радост.

Експертите, в случай че в предаването няма жури. Тогава се канят няколко обществени фигури, които правят брутална словесна дисекция на всеки участник в предаването, така че ако в пиковия момент се вслушаме достатъчно добре, можем да чуем звука от хиляди умиращи нервни клетки. Добре е ако по време на дебата се изказват крайни мнения и се използват фрази като „силен характер” и „дете на Прехода”. Най-често обаче дебатиращите са такива хора, че единствения начин да забележиш познато лице е ако стоиш толкова близо до екрана, че да видиш собственото си отражение.

Водещите са лица, с които толкова сме свикнали, че понякога ги чувстваме като част от някакво наше алтернативно дисфункционално семейство. В зависимост от формáта обикновено те да два типа – първите са жизнерадостни, склонни към емпатия и толкова предрусали от вълнение, че все едно са забравили съществуването на смъртта. Другият тип водещи са вечно драматизиращите, които си падат по дългите паузи, мимиките им ясно индикират, че поне веднъж са печелили маратон по вдигане на вежди и ни внушават, че това предаване е по-важно от собственото ни добруване.

Участниците, чието представяне често се превръща в предизвикателство от типа „колко психични разстройства можеш да преброиш”. Обикновено във фокус попадат три типа хора – такива със сълзлива лична история, такива, които предполагаемо ще те спукат от смях и трети, които наистина притежават някакъв талант или нещо повече от одухотвореността на джезве. Трябва да ламтят за слава, богатство, или и за двете. Друга мотивация може да е умрялото куче, в чиято светла памет сега ще ни изтанцуват полка. Повечето участници за предпочитане са типове, които в еволюцията на личностното си развитие още не са стигнали до изобретяването на колелото. Така де – след уморителен работен ден е хубаво да видиш хора, чието съществуване само по себе си е достатъчен довод в подкрепа на евтаназията. Най-добре е да вкараш в едно помещение „типажи” с различна етническа, религиозна или сексуална принадлежност, наред с такива, чиято биография е мечтаното портфолио за членство в Ал Кайда. Така де, заради посланието за политическата коректност, разбира се.

Финалът на шоуто трябва да е по-грандиозен от самия живот – след като повечето участващи са се изпокарали, изпоразвели или просто изперкали, трябва да се излъчи един победител, чиито лагери не са успели да се стопят до края. Той става „най-талантливият” и фамилията му оттук насетне е вовеки заменена от името на предаването. А ние се отпускаме самодоволно пред телевизора, в очакване на следващия сезон на шоуто-институция.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s