еее

Доживяхме: идва нов, български исторически сериал!

Борислав Белдев

Крайно време беше да се възроди една от най-ярките, най-силните традиции в българското кино – традицията да се претворява отново и отново великолепната българска история.

Когато тази новина плъзна из медиите, се почувствах истински радостен – нямаше как да скрия своето въодушевление, а и не исках. Няма защо да крия щастието си от един красив факт, любопитен, нов за последните двадесет години, пълен с толкова очаквания, копнежи, мечти, блянове, а и с незабравими спомени по отминалото величие на родното историческо кино.

“Дървото на живота” е името на този амбициозен проект, на който зрителите ще станат свидетели след месец в ефира на ТВ7. Филмът е посветен на живота и историята на многолюдно заможно градско семейство на фона на историческите събития през 1908 година, когато е обявена Независимостта на България. В него ще играят много наши актьори като Йосиф Сърчаджиев, Христо Шопов, Явор Милушев, Койна Русева и други.

Няма как да бъда безпристрастен към такива големи имена, особено ако става дума за един от най-любимите ми български актьори – големият Йосиф Сърчаджиев. Помните ли ролите му в историческите епоси “Хан Аспарух” и “Време разделно”?

Аз ги помня до най-малката подробност, трудно ми е да забравя силата, енергията, които той вложи в тях, онова присъствие на духа, което създаде големите, паметни образи на Константин IV Погонат (на снимката горе) и Караибрахим. Дори сега, докато пиша тези редове, се сещам за една много силна за мен сцена от трилогията “Хан Аспарух”:

– Конницата влезе в страшни засади, Всесветли – каза пълководецът с тревожен глас, паднал на колене пред своя знатен император.
Императорът седеше на една поляна под опънато бяло платно, което го пазеше от жарките лъчи на слънцето, заобиколен от своите най-видни командири и стратези и заедно с тях чакаше везните на войната да се наклонят в негова полза, в полза на Империята. Когато чу лошите новини,  Константин IV изгледа приведения  пред себе си мъж с тежък, мрачен поглед, леко присви очи в презрителна гримаса, наведе се към него и произнесе бавно, ясно и отчетливо:

– От всички човешки грехове, Бог най-тежко наказва глупостта!

Интересно е как това древно прозрение важи с пълна сила до днес. Още по-забележителен е хубавият сценарий на покойната Вера Мутафчиева, който направи филма своеобразен творчески връх на своето време.

Красив е и патосът, дълбокият артистизъм на Сърчаджиев, който вложи същият, дори още по-силен и внушителен леден и хладнокръвен поглед в актьорската си игра, за да пресъздаде образа на Караибрахим във “Време разделно” – звярът, скрит в дълги лъскави копринени одежди, чудовището, което се бореше с рода и паметта си и накрая успя да ги заличи; българчето, отгледано от турци, видяно в личностна схватка с турчин, живял сред българи (последният е образът на Сюлейман ага, в ролята – Васил Михайлов).

Но стига толкова аналогии, хвалби и връщане към славното историческо кино. То е било и винаги ще бъде с нас. Големите актьори – също. Тях виждаме сега, на съвременната театрална сцена, често те влизат в домовете, умовете и сърцата ни и от телевизионния екран.

Дано продължават да ни радват занапред с ролите си.

Пожелавам успех на новия сериал – дано е добър и наистина качествен!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s