sho[ racism118660t

Само за справка: яко hate speech въобще не е яко

 Теодора Тодорова

Любовта към спорта  е от онези неща в живота, които като се появят веднъж, остават завинаги.  Но като всяка друга любов и тази няма само едно лице…

Ако си истински любител, минусовите температури и проливният дъжд не са фактори, които биха те спрели да отидеш на стадиона, за да подкрепиш любимия си отбор. Като ученик си бягал от часовете в училище, за да се порадваш на поредния мач. Като пораснал студент, уж помъдрял и станал по-сериозен, все още контролните и изпитите в университета не са знак ‘STOP” за теб да станеш в 4 сутринта, за да гледаш истински красив баскетбол по стандартите на NBA (вместо да се отдаваш на студентските си задължения в контекста на учене за предстоящия изпит, който е само след няколко часа) – в този случай личната жертва на “неучене” е ако не оправдана, то поне те кара да се усмихнеш. Защото “Спортът е над всичко” – това е твоята идеология, която, макар и крайна, е добрата страна на нещата.

Има обаче една определена група българи, наричащи имагинерно себе си “фенове”, хора, които в желанието си да покажат колко много се възхищават на даден играч или отбор, всъщност показват уродливо грозна и силна омраза към някого другиго. Това са хората, които крещят “Умри, черен!”( както стана на последните мачове на  баскетболния “Левски” срещу “Лукойл” и срещу “Рислки спортист”), когато има тъмнокож играч на терена – тези “фенове” мразят чернокожите играчи в българските зали, но в същото време за тях Майкъл Джордан е “велик баскетболист” и Леброн Джеймс е “супер як”. Това са хората, които скандират “Сребреница, Сребреница”* по адрес на състезателки от Босна и Херцеговина, какъвто беше случаят с мача между женските баскетболни отбори на “Левски” и “Хасково”. Това са хората, които не могат да разберат, че да има “яко hate speech по трибуните” въобще не е яко. Да не говорим, че някои от въпросните индивиди дори не знаят правилата на играта, а единственото, на което са способни, е да дават обидни квалификации на висок глас…

За поведението на нашите “герои” санкциите отнасят спортните клубове. Те са тези, които плащат глобите и които биват наказвани да играят мачове без публика. Големият въпрос обаче е не дали искаме да променим нещата, а дали можем? Възможно ли е да изкореним расистката омраза от манталитета си, или сме обречени завинаги…?

*Сребреница е град в Босна и Херцеговина, където е извършено най-голямото клане след Втората световна война. През юли 1995 година са избити близо 8000 мюсюлмани под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич.

One thought on “Само за справка: яко hate speech въобще не е яко

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s