mansour

Финансовият феърплей: мисията невъзможна

Александър Иванов

„Футболът не е математика. Във футбола две плюс две много рядко прави четири. По-често прави три или пет, а понякога е равно на нула”. С тези думи през 2006 г. селекционерът на Тринидад и Тобаго Лео Бенхакер опита да обясни как футболен отбор, съставен в голямата си част от аматьори, може да спечели точка, без да отправи удар към вратата, срещу отбор, съставен в голямата си част от скъпоплатени играчи, състезаващи се в най-силните първенства.

Липсата на логика в най-популярния спорт обаче не е само в развитието на дадена среща. Ако футболните клубове бъдат анализирани по бизнес стандартите за управление на нормални компании – защото футболът се стреми да бъде колкото спорт, толкова и един доходоносен бизнес – то алогичността на тяхното съществуване би изумила дори легендарния холандски треньор.

Защото футболът не печели от дейност, но въпреки това функционира. Клубовете харчат повече, отколкото печелят, но въпреки това не фалират. Да, играта генерира огромен финансов ресурс от интереса на големите компании, медийния и обществен ентусиазъм и неизбежната подкрепа на правителствата. Но въпреки огромната популярност, колко дълго може това да продължи?

През 2009 г. УЕФА прие въвеждането на финансов феърплей. Неговите правила ще позволят максимални загуби в размер на 45 милиона евро за предходните две години. Клубовете, които не се вместят в “приемливото отклонение” ще бъдат санкционирани с изваждане от всички европейски състезания. От сезон 2014/2015 позволените загуби ще бъдат до 45 милиона в рамките на предходните три години, а от сезон 2015/2016 – 30 милиона евро за три години.

Европейската централа даде три години гратисен период на клубовете да преструктурират своите разходите, а президентът Мишел Платини и генералният секретар на ФИФПро Тео ван Сегелен с огромна увереност отбелязваха, че въвеждането на тези правила ще бъде спасителният пояс за футбола.

Клубовете обаче не само, че не намалиха своите разходи, а успяха да ги увеличат до рекордни нива. В понеделник УЕФА представи в Нион финансов доклад, обхващащ 700 отбора. Според данните през 2011 г. загубите са се увеличили с 2% до рекордните 1.68 млрд. евро. През въпросната година клубовете са похарчили 9.4 млрд. за играчи и заплати, което е увеличение с 43% за предходните пет сезона.

През 2011 г. общият дефицит на десетте отбора, които регистрират най-големи загуби, е 856 милиона евро, докато през 2007 г. е бил 596 милиона. За същия период балансът на следващите 20 клуба с най-големи загуби показва общ дефицит от 310 милиона евро.

С помощта на симулация на базата на фискалните резултати от 2009, 2010 и 2011 г., УЕФА изчисли, че 46 европейски клуба, сред които английският шампион “Манчестър сити”, трикратният европейски първенец “Интер” и лидерът във френската Лига 1 “Пари сен жермен”, към момента не покриват изискванията за финансов феърплей. 14 имат загуби над 45 млн. евро за периода, а още 32 имат загуби между 5 и 45 млн.

Генералният секретар на УЕФА Джани Инфантино размаха пръст след публикуването на доклада. „Това са адски много пари, които поставят футбола в една много сериозна ситуация. Клубовете имат отговорността да се отнасят към нея много по-сериозно“, заяви той.Това обаче изглежда по никакъв начин не притеснява собственици като Роман Абрамович (“Челси”), шейх Мансур бин Зайед ал Нахиян (“Манчестър сити”) или шейх Хамад бин Ясем ал Тани (“Пари сен жермен”). Защото те ще разчитат на свои приближени компании, които да им позволят “счетоводни схватки”.През 2011 г. “гражданите” подписаха спонсорски договор с Etihad Airways. Срещу 400 млн. паунда стадионът, новият тренировъчен кампус и фланелките на отбора се сдобиха с името на авиокомпанията. ПСЖ пък ще получава около 200 милиона евро на година до 2016 г. от “астрономическия” си договор с Qatar Tourism Authority.

“Етихад” е основана от шейха на Абу Даби Халиф, който е брат на собственика на “Сити” шейх Мансур. Авиокомпанията е национален превозвач на Абу Даби и никога не е излизала на печалба от основаването си през 2003 г. ПСЖ пък беше закупен през 2011 г. катарския държавен инвестиционен фонд Qatar Investment Authority. През декември френският клуб подписа “астрономически” договор с Qatar Tourism Authority, който е официален представител на Министерството на туризма на Катар.

Един ефективен начин изкуствено да се оправи счетоводният баланс на големите клубове с неограничени финансови ресурси.

От УЕФА обявиха със своята типична увереност, че няма да позволят това да се случи, защото експертни групи ще направят оценка на “справедливата стойност” на всички спонсорски сделки и ако се докаже, че сделките със свързани лица нарушават правилата, съответната сума ще бъде приспадната от баланса на клуба.

“ПСЖ трябва да спазват правилата. Те искат да спазват правилата. Те ни казаха, че уважават правилата и искат да ги спазват. Финансовият феърплей е създаден, за да помогне на клубовете. Ние не искаме да наказваме клубовете, а искаме да им помогнем. Но понякога се налага да санкционираме някого, за да помогнем”, каза още Инфантино.

Само че последното нещо, което арабските шейхове искат, е “да спазват правилата”. “Необходимо е да инвестираме сериозни средства, за да се превърнем в един от най-големите европейски клубове. Другите клубове са инвестирали в продължение на 20 години, а ние сме там от година и половина. Сега трябва да спрем да наливаме пари? Това би било несправедливо”, заяви само преди няколко седмици президентът на ПСЖ Насер ал Хелайфи в интервю за “Екип”.

Би било далеч по-лесно просто да се забранят спонсорски сделки с компании, които са тясно свързани със собствениците на клубовете. Би било далеч по-лесно просто да се въведе таван от 2-3% за комисионните, които мениджърите прибират от всеки трансфер. Би било далеч по-лесно и да се наложи таван на заплатите, който да спре непрекъснатия приток на силни футболисти към четири-пет отбора и който да позволи на останалите да бъдат конкурентноспособни, когато се опитват да запазят водещите си играчи.

Да, футболът не е затворена структура, както американските спортни асоциации. Футболът е отворена система и като цяло има големи разлики и между заплатите в отделните държави. Затова е нормално средната заплата на футболстите в Испания да бъде по-висока от най-голямата заплата на футболист в България. Но когато клуб като “Арсенал” не може да задържи играч с предложение за седмично възнаграждение от 120 000 паунда, защото на пазара има клуб, който може да му предложи 250 000, проблемът е очевиден.

В своята същност финансовият феърплей наистина може да бъде спасение за бъдещето на футбола, но по-скоро изглежда мисия невъзможна. Защото “Малага” може и да беше изваден от европейските турнири за една година, но едва ли съществува достатъчно наивен човек, който да вярва, че подобно нещо може да се случи с “Челси”, “Манчестър юнайтед”, “Интер”, “Манчестър сити” или ПСЖ. Или че фиктивните рекламни договори няма да заобиколят правилата на финансовия феърплей, особено когато в тях са замесени компании, които от дълги (а някои и от по-близки) години се надпреварват да наливат огромни финансови средства в международни и национални федерации в битка за спонсорски и телевизионни сделки за големите първенства и турнири.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s