t2

Моята религия

За всички ситуации, които не са изрично описани, ще пише и важи следното общо положение: бъди добър с другите, не в смисъла на библейско добро срещу библейско зло, а в смисъла на не бъди неприятен тъпак. Бъди адекватен, смирен и работлив, без значение дали береш къпини или правиш секс с любовта на живота си. Къпи се възможно най-често и не се дехидратирай. Вярвай на всички, които все още не са те предали, и после вярвай на тези, които са. Спортувай, ако можеш. Смей се на всичко и всеки, но добродушно. Спи често и по възможност не сам.

За господ ще пише, че ако толкова много ти трябва нещо подобно в живота, най-добре си избери един човек – майка, спътник, дете, а защо не и тримата – без който нищо никога няма да бъде същото. Нека той бъде твоят господ, а ти дай всичко от себе си да бъдеш безгрешен пред всевиждащите му очи, да не го нараняваш и да бъдеш негов достоен и смирен поданик, дори когато е невидим за очите и не отговаря на молитвите ти.

За лъжите ще пише – това е взето от пророка Марк Твен – че малките лъжи между хората не са нищо в сравнение с големите лъжи на народите и държавите, така че лъжи на воля, стига да не нараняваш никого и стига да не си президент на народ и държава.

За хората ще пише, че всеки се ражда и всеки умира и това определя най-истинския страх, който имаме: че всичко е временно. За това съвсем човешко е да осъзнаваме тази тъжна реалност, но и мъничко божествено в случаите, в които тъпоумно отказваме да го направим.

За отвъдния живот ще пише онова за мастурбацията* и нека всеки да реши сам за себе си дали го иска.

За любовта ще пише, че е трудна и фантастична работа и че се състои от три части, всяка от които още по-трудна и фантастична от предната: първо да намериш някого, за когото чувствата ти са толкова разнообразни и могъщи и кристално ясни, че всеки ред от всяка песен, всеки филм, всяка книга, всяка картина, които видиш, да се отнася единствено и само за неговите душа и ръце. После този някой трябва да се чувства по подобен начин спрямо теб, за което – понеже религията ни си няма бог, на който да се помолим – даваш всичко от себе си, и пак никой не ти съобщава дали ще стане. Ако това досега не беше достатъчно невъзможно, то последната част е просто да не осереш нещата.

За изкуството ще пише, че дори Бах не се е родил научен, и че дори рисунка като на петгодишно дете ще направи повече за света от гледането на Биг Брадър. Всички мислещи хора са обречени да бъдат артисти и друг наш пророк, Кърт Вонегът, ще ви каже, че правенето на каквото и да е с ума и с ръцете, създаването на каквото и да е, прави душата да расте, а какво друго има смисъл?

В тази точка ще пише още, че като артисти, голямата ни мисия в живота е да се научим да изразяваме мисълта си възможно най-ясно и директно, като в този дълъг процес не бива да позволяваме старческата деменция и всеобщата глупост да ни отнемат малкото красиви мисли, заслужаващи да бъдат изразени ясно и директно.

За момичетата с хубави дупета ще пише ако им е възможно да носят клинчета. За момичетата без хубави дупета ще пише ако им е възможно да не го правят.

На първа страница ще пише, че тази религия се разпространява под Creative Commons или друг сходен лиценз, така че всеки да я изповядва – или не – без страх от гонения и да я променя без някакви особено велики схизми.

На първа страница ще пише още, че това не е религия, а по-скоро учение, защото в това учение не е задължително да присъства господ. След това ще пише, че не е учение, а по-скоро лайфстайл списание, защото аз нямам диплома за учител, а просто споделям в писмена форма възгледите си за няколко битовизма. Във всеки случай тази първа страница ще завършва с една моя любима будистска притча и по-точно с последните думи от нея, идващи право от вселенските уста на Буда: “не вярвай в нещо, без значение къде си го чел и кой ти го е казал, дори и аз да съм го казал, ако това нещо не съвпада с твоя разум и твоето разбиране за нещата”.

* Защо би било по-трудно да съм християнин, например: проблемът ми с отвъдното и дедите, които те гледат от звездите в “Цар Лъв” и така нататък, е че не искам да вярвам, че мъртвите ми близки – или изобщо всеки друг мъртъв – са свободни да ме гледат всеки път като мастурбирам. Съжалявам, но организирания монотеизъм въобще не предразполага към весели чикии. – от “За одеалата”, 12 април 2010

станимир, 1200

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s