HouseSparrow23

Не сме сами на тази земя!

Напълно съгласен съм с този простичък възглед на видните наши учени проф. Никола Ботев, проф. Иван Колев,  проф. Нино Нинов, които са го изложили вътре в страниците на един стар учебник по дивечознание и ловно стопанство още през 80-те години на отминалия век. Идеята им, прилична на лозунг, е упомената и върху корицата на самата книга.

Днес обаче нещата стоят много по-различно. Докато през онези години човечеството все още не е достигнало технологичните висини, които владее сега и дори надминава, в новия век всичко е заложено на карта, до голяма степен благодарение на същите тези високи технологии, – природата на света, нейното богатство и разнообразие, живота на хората, които черпят ресурси от нея и… какво ти? Целият свят си отива. Бавно, сигурно, мъчително, тъжно, непоносимо и страшно. Много страшно.

А заедно с умиращия свят, за съжаление, умира и човешкото у човека, всичко онова, което говори за състрадание, солидарност, обич, любов, помощ не само към себеподобните ни, но и към биоразнообразието на планетата. И докато в умовете ни се е загнездила болната мисъл, че сме сами тук, господари на себе си и на пространството, в което живеем, никой не може и няма да ни помогне – нито познанието за околния свят, обхванато в дебели книги, писани от професори и учени като изброените по-горе, нито самите те. Двама от тях – Никола Ботев и Иван Колев – вече отдавна не са между живите.

И май така е по-добре – ако можеха отнейде да видят стряскащите статистики и да чуят черните прогнози, сигурно щяха да умрат повторно.

До съвсем скоро излезе нова статистика, която гласи, че врабчето като биологичен вид е на път да изчезне. В европейски и световен мащаб. Годишно популацията му се топи с 5 до 10%. Безвъзвратно, тъй както прогресивно и все по-сигурно се топят зелените площи у нас, градините, парковете, горите (плажовете също, но това е друга болна тема), които са естествена среда на врабчето за живот (а и не само). Те са и нашата среда на живот – още един елемент, който наистина доказва митът за изначалната връзка между врабчето и човека. Този красив кръговрат още съществува, има го, (все пак още са ни останали врабчета), но явно той се кани да се срине, някакси внезапно да прекъсне. Дано само накрая не се получи кофти и опасна ситуация като в “Тъмната половина”, един от романите на Стивън Кинг, където, за да може да се спаси от своята наистина тъмна, жестока и безскрупулна половина, на помощ на главния герой се притекоха хиляди, хиляди и хиляди врабчета, които отнесоха демона у него, добил физически облик,  обратно в отвъдния свят…а литературният персонаж удивен възкликваше, ахваше от десетките ята врабчета и сам признаваше как никога не е бил виждал толкова много от тези птици на едно място…

Толкова много и ние вече няма да видим. Най-вероятно и децата и внуците ни няма да видят. Защото, наистина, за всичките тези години човешката глупост и алчност не са спирали да се изчерпват.

Ако такъв тип статистика не ви се вижда толкова апокалиптична, ето ви друга. Направена, упомената и напечатана по страниците на най-старото списание в България (“Лов и риболов”). Човекът, дал книжен облик на тази тревога, и до днес е активен деец в своята кауза (според мен) за връщане на българина към българското; един съвременен писател и създател на прабългарската школа за оцеляване “Бага-Тур”Райчо Гънчев: “Известно е, че от 16 век досега Земята е загубила по вина на човека 63 вида бозайници, 94 вида птици и над 230 вида други гръбначни животни”.

Тези цифри достатъчни ли са да стреснат някого днес? И докога ще е така – докато наистина си останем сами ли?

Не ме разбирайте погрешно – никак не се опитвам да бъда като онези природозащитници, които не виждат по-далеч от носовете си в опитите да привлекат внимание, да печелят пари, да лицемерничат като твърдят колко са обвързани със съдбата на животинския свят (а много от тях са си същите негови консуматори и експлоататори ).

Искам просто да обърна внимание на това печално явление, което ще е много жалко, ако продължи и занапред. Човекът отдавна е повлиял негативно с дейността (а и с бездействието си) върху природата, оказал е пагубно влияние върху нейните екосистеми и разнообразие необратимо.

Въпросът днес е дали ще съумеем да запазим и малкото, което е останало, ако не за друго… поне за нашите деца. Да не гледат животни само на картинка.

Наистина – ще можем ли?

Борислав Белдев, 17559

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s