0308-world-orefs_full_600

Лицемерието на богатите: Какво се случва с помощите за Сирия?

Деница Райкова

На богатите държави не им е достатъчно само да бъдат богати. За тях е важно другите да ги смятат за благородни, съпричастни, ангажирани в световните проблеми. Имиджът е силен коз в глобалната политика – той променя статуса, а статусът носи пари. Затова и ситуации като продължаващата вече две години гражданска война в Сирия са добре дошли за заможните „благодетели”. Именно в такива те могат да привикат две-три близки медии и показно да развържат кесиите пред камерите. Както обикновено обаче имащите в света се оказват по-добри в развързането на езици и неохотно се разделят с парите си.

На 30 януари тази година международната общност се събра на специална конференция за проблемите в Сирия. Бяха обещани 1.5 милиарда долара хуманитарна помощ за страната и хилядите бежанци в съседните държави. Тогава генералният секретар на ООН Бан Ки Мун похвали участниците, в чиито обещания видя „световната солидарност в действие”.

Подобни определения обаче се оказват прибързани. Според данни на ООН до този момент едва 33% от средствата са преведени. „Нуждите постоянно растат, а ние сме разорени”, твърди Марикси Меркадо, говорителка на Детския фонд на обединените нации (УНИЦЕФ). Подобно на други структури на ООН, УНИЦЕФ работи за осигуряването на храна и здравни грижи за сирийските бежанци. Без обещаните средства спирането на водоснабдяването към бежанските лагери и прекъсването на кампаниите за ваксинации представляват реални опасности.

Всяка седмица хиляди сирийци продължават да пресичат границите, търсейки подслон в съседните страни. Общият им брой вече надвишава 1 250 000 души. На много места възникват „неофициални” лагери, тъй като държавите изнемогват от големия наплив. Излишно е да се казва колко примитивни са условията на подобни места, колко трудна за поддържане хигиената и колко редки – доставките на храна. По информация на „Ройтерс” над 4 милиона души в самата Сирия също се нуждаят от подслон и хуманитарна помощ.

Празни обещания

Държавите, които наистина имат възможността да помогнат, обаче явно са щедри само на думи. Това показват данни на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Петролните гиганти Кувейт, Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства са обещали по 300 милиона долара помощ за нуждаещите се в Сирия и околностите. До момента Кувейт е предоставил едва 4 милиона, Саудитска Арабия – 2.1 милиона, а ОАЕ изобщо не са се включили във финансирането.

Малко по-добре, макар и не перфектно, стоят нещата със САЩ, Европа и Япония. Съединените щати са превели по-малко от половината от обещаните последно 155 милиона долара, но пък за последните две години са се отчели с помощи в размер на 384 милиона, предоставени на структурите на ООН. От Европейската комисия са дали 87 от обявени 270 милиона, а Япония засега участва с половината от обещаните 65 милиона. (Данните са на телевизия „Ал Джазира” – бел.авт.)

Макар че годината все още не е преполовила, с тези темпове шансовете държавите да се изплатят изглеждат нищожни. Не е ясно дали обещаните суми са били поначало нереални или допълнителни фактори влияят на забавянето. По-вероятно е онези с дълбоките хазни да не държат толкова на стабилизирането на региона, колкото изтъкват. Или в някой хотел в Дубай да се пилеят  „помощни” средства, които иначе биха спасили човешки живот. Каквато и да е истината, едни хора сред нищото продължават да чакат.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s