32623766

За хейтърстовото, фенщината и други занимания

От Илияна Генова

Не, няма да ви обяснявам как интернет е довел до една неимоверно голяма вълна на хейт, с която всеки ден се сблъскваме във Facebook. Всъщност дори намирам Grumpy Cat за симпатичен феномен.32623766

Проблемът с негативния израз на емоции, обидите и агресията не се корени в мрежата. Проблемът, разбира се, e в обществото.

Наскоро два конкретни случая ме накараха да се замисля на къде наистина сме се запътили като общество. Единият повод беше Първи март, а другият – Вечното дерби. Но предпочитам да започна отзад напред.

Едно момиче, което познавам отскоро и за което знаех, че е фен на Левски, в деня на последния мач между двата отбора – Левски и ЦСКА, започна да сипе един след друг изблици във Facebook от сорта на „Прасета? Умряхте ли бе? – Умряхтееееее😀 :D“ , „ПРАСЕТА, КЪДЕ СТЕ, БОКЛУЦИ?! Понеже много ви знаят свинските зурли!“, „Днес за Гунди пееш, утре душа береш. Всичко се връща, прасета.“  На пръв поглед сигурно нищо учудващо за хората, свикнали с футболната реторика…  Неподозирайки за измеренията на нейната „любов“ към синия отбор, се зачетох в коментарите. Момичето е завършило висше образование, в момента дори учи второ. Работили сме заедно и вярвам, че е интелигентен и способен млад човек. Това, което буквално ме втрещи, докато объркано разглеждах останалите коментари под „футболните“ й статуси (всичките в същия дух) беше отговорът на един въпрос от нейн колега от работата, който я пита какво точно й е харесало в мача. След кратък спор за играта, който е безсмислено да пресъздавам, момичето обощи, че по принцип не спори с чорбари, но за него направила изключение.

Най-вероятно на повечето читатели тази ситуация ще им се стори доста скучна и няма да намерят в нея нещо особено за размисъл. Всички знаем до какво неведнъж е водила тази вечна битка между Левски/ЦСКА. Но това, в което не мога да повярвам, е тоталната липса на уважение в човека от среща. Да не говорим, когато този човек е твой колега, по-опитен от теб, не заслужил и не предизвикал подобно поведение. Когато подобни думи излизат от устата на образовано и умно момиче, какво очакваме от останалите „фенове“, онези вечно скандиращи грозни лозунги по скамейките, биещи се, псуващи и крещящи, които в същото време твърдят, че подкрепят отбора си и се наслаждават на неговата игра. Тук не става въпрос на какво ниво е футболът у нас – не бих си позволила да коментирам нещо, от което не разбирам. Тук става въпрос за това, каква е причината да имаме нужда да мразим едно, за да обичаме друго?

Другият случай беше Баба Марта. Освен че няколко човека ми отказаха да им завържа мартеница, защото „по този начин протестирали срещу безсмислието на този празник“, във Facebook попаднах на  коментари на познати, че нямали нужда от мартеница, за да бъдат здрави през годината. Уважавам правото на избор, на съмнение в традициите, на либерално мислене , ако щете. Съгласна съм и, че празниците се превръщат в израз на материалното. Но протест срещу Баба Марта? Честно ли? Струва ми се, че сме станали толкова дълбоко цинични, че дори сме забравили да си зададем най-важния въпрос: защо?

Връзката между двата случая е, че интернет е само проводник на тези емоции. Да си истински фен на отбор, група и каквото и да било не означава да мразиш противника. Може би имаме нужда да търсим повече неща, които харесваме, да се огледаме за истинския смисъл на традициите, да се заобиколим от нещата, които превръщат празниците в състояние на духа, а не в материалния израз на празнуването. И може би тогава ще заприличаме на общество…

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s