elitsa-i-stoyan-neuspeshen-vtori-opit

България на Евровизия: Само (не) шампиони

Лора Мл. Попова

Хайдушки униформи, тъпани, кукер, безадресни патриотични викове, и, кой знае защо, един татуиран нинджа с гайда. Не, това не е някакво модерно въстание, нито пореден протест с привкус на национализъм. Това е представянето на българската песен за Евровизия`2013. Песента на Стоян Янкулов и Елица Тодорова „Само шампиони”. Песента, с която за шеста поредна година не успяваме да продължим по-далеч от полуфиналната фаза на конкурса в Швеция. Защото, по стара българска традиция, отново сме отишли на престрелка с ножове. Патроните вече сме ги изстреляли предварително. Както обикновено.

За изминалите девет години от първото участие на България на Евровизия през 2005г. сме съумели да се класираме на финала на музикалната надпревара само веднъж– през 2007г., когато Елица и Стоян отново са изпълнителите, избрани да прославят страната ни. Само че тогава самобитното им парче „Вода”, достигнало до петата позиция в конкурса, звучи не само стилно и непретенциозно, но  и е нещо ново и непознато за преситения европейски слух. И ето, тази година, след неколкократна серия от големи надежди, завършили с още по-големи провали, спонсорите на българското участие БНТ, опитват да повторят единствената изпитана стара схема, която е проработила до момента. За сетен път регламентът за участие в конкурса е променен специално за случая и тази пролет бившите почти-шампиони са единствените изпълнители, между чиито песни имаме право да изберем. Заради недоразумение с авторските права дуетът дори не потегля към Малмьо с песента, която е фаворит на българската публика „Кисмет”. „Само шампиони” се нарича съшитата от множество разноцветни парченца композиция, за която този път стискаме палци пред включените си на националния ефир телевизори. Само че в сферата на шоу бизнеса повторението рядко се оказва майка на знанието. Да вървим по утъпканата пътека и да налагаме наново използвания шаблон е иновативно горе-долу толкова, колкото издишането на всеки следващ сезон от първоначално хитов телевизионен сериал и поражда също толкова ентусиазъм, колкото повторното гласуване за досегашна управляваща партия. А в пропитата с показен патриотизъм песен сме напъхали където сварим недоразвити идеи и послания, сякаш сме се опитвали да приготвим пица с последните останали изветрели продукти в хладилника, а после да нахраним с нея важни дипломатически гости. Народно творчество, легенди, надежди в светлото бъдеще са твърде щедро поръсени с възгласи на любов към отечеството и самоцелни извивки, които показват на Европа онова, което Европа вече знае– че Елица Тодорова наистина може да пее. Забравили, че птичката каца веднъж на рамото, ние отново сме разочаровани от неуспеха си.

Всъщност кратката, но наситена с много любов и омраза, история на участието ни в конкурса, прилича на един симпатичен и малко тъжен фарс. Гордостта от първото ни участие през 2005г. бива преждевременно помрачена от шумен  скандал, предизвикан от обичайния заподозрян сред скандалджиите Слави Трифонов, който обвинява организаторите на събитието в подправяне на зрителския вот и оттегля кандидатурата на своя дует със Софи Маринова „Единствени”. С помрачена усмивка набеденият за измамник, освен за чаровник, Орлин Павлов и неговата група „Каффе” представят приятната си, но невзрачна песен „Lorraine” в Украйна, където успяват да завоюват едва 19-тата позиция. Сред полуфиналистите.

Image

Далеч по-малко шум и почти никаква разгласа съпътстват Марияна Попова и нейната “Let me cry” през 2006г.,  за чието представяне изпълнителката разказва, че е финансирала сама. Незабележимо е участието на продуцентите БНТ, незабелязана остава и иначе изпипаната откъм музика, текст и изпълнение балада. В професионалните среди започва да се коментира, че няма да се наложим сред  преситената с  англоезични хитове европейската публика, ако не наблегнем на нещо различно, което е характерно само за нашата малка страна. И то се появява незабавно в лицето на споменатата „Вода” на Елица и Стоян– красиво и запомнящо се парче с етно елементи, българско до мозъка на костите си, или, в случая, на нотите си. И така, през 2007г., представянето ни за първи, но и за последен път, е дръзко и обнадеждаващо. Оттам нататък българските стъпки по широкия път на Евровизия водят стремглаво надолу. Не е нужно да бъдеш вокален педагог, нито дори да си внимавал в часовете по музика, за да забележиш, че атрактивната Йоана от Deep Zone Project,  която изпълнява парчето с клубно звучене „Dj, take me away” през 2008., пее не по-добре от теб самия под душа. Следващото ни поред некласиране е оглавено от самопровъзгласилия се за „Човека глас” Краси Аврамов. Народната любов, която обира изпълнителят, може да се сравни може би само с тази към злополучната Мис България 2009 Антония Петрова. А разсъблечената моделка Биляна Йотовска може с ръка на сърцето да бъде определена като единствения красив елемент от претенциозното и кичозно видео към песента му “Illusion”, създадено в духа на безидеен средновековен хорър.

Image

Дори десетилетният любимец на българските тийнейджърки, авторът на значителна част от добрите съвременни български песни, и напоследък щатен участник в различни реалити формати Миро по някакъв начин успява да се яви на конкурса с единственото си изпълнение, което така и не става хит– „Ангел си ти”. Небесата не са благосклонни към възпетия ангел и през 2010г. българският финалист отново наблюдава финала на Евровизия пред телевизионния екран. Необясним остава само следващия ни неуспех– „На инат” на Поли Генова притежава всичко необходимо да се превърне ако не в победител, то поне в една от емблематичните за времето си песни на конкурса. Но нито чарът, енергията и таланта на младата изпълнителка, нито смисловият заряд на парчето успяват да накарат зрителите от цялата Европа да застанат на наша страна в sms надпреварата. Сякаш на инат, Европа може би вече е свикнала да не гласува за нас.

Незаслужено много критики обира предпоследната песен, с която се представяме през изминалата 2012г.– “Love unlimited” на Софи Маринова. Ако оставим настрана нелепото облекло в стил “египетско божество” на гласовитата певица, наричана „ромския славей”…. Ако оставим настрана факта, че на журналистически въпрос какво мисли за интеграцията финалистката отговаря с възмутената молба разговорът да не излиза от рамките на обсъждането на песента ѝ… Ако оставим настрана и факта, че Софи Маринова не намира общ език буквално и преносно с останалите финалисти по време на предварителната им обиколка в Азербейджан, където се провежда конкурсът… Ако оставим настрана всички тези факти, ще забележим, че “Love unlimited” е една красива, простичка и смислена песен със запомнящо се лятно звучене, която носи позитивно и жизнеутвърждаващо послание  и казва „Обичам те!”на повечето европейски езици, както и че към гласовите данни на Софи не бихме могли да имаме никакви забележки. Но ние не ги оставяме настрана. Не ги оставят настрана и европейците. И кой знае защо, това, от което негодуват българите е именно, че първото „Обичам те!” в припева  е изпято на турски. Спекулира се и с ромския произход на певицата. Това ли е обликът на нацията ни, това ли е визията, с която се представяме пред Европа, питат хейтърите. Ами, щом всъщност питате…

Image

И така до тазгодишното ни участие, с което доказваме, че на конкурса Евровизия ние българите вече сме били всякакви. Само не шампиони. А дали сме самодиви, или сме само диви, е въпрос, който чак до догодина ни остава за домашно. Остава ни и едно стаено притеснение дали все пак догодина няма да изпратим Деян Неделчев…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s