images

Да ги спасиш или да се спасиш?

Радослава Йорданова

Чий живот лекарите трябва да поставят на преден план – този на пациентите или своя?

Екип на Спешна помощ беше нападнат от група пияни мъже и жени преди 2 дни в София. Лекарите са отишли на адрес в квартал Овча купел по сигнал за припаднало момиче. На мястото ги посреща пияна и разярена група и още по-пияна 15-годишна тийнейджърка, която едва се държи на краката си (впоследствие се оказва, че има 4,3 промила алкохол в кръвта). Още при спирането на линейката групата напада екипа на Спешна помощ. Хващат медицинската сестра за косата, влачат я по земята и започват да я ритат в главата. Същото сполетява шофьора, а след това и лекаря. По някаква случайност медицинската сестра се измъква и звъни на 112. Полицията арестува нападателите – всички с досиета за хулиганство, продажба и притежание на наркотици и грабежи. Какво ще се случи с тези отрепки след побоя? Не знам със сигурност, но мога да предположа, че към „проявите“ ще бъде добавен и настоящият случай; поредната страница в поредното досие на поредния престъпник. И толкова. А за екипа на Спешна помощ ще остане 1 седмица болничен и споменът за кошмарната нощ.

От години у нас няма уважение към лекарската професия. На медиците се гледа като на пиявици, които искат само да взимат пари, без дори да помогнат. Не са един, два или дори сто случаите на пребити лекари. Най-пострадали са работещите в спешните отделения. Там пациентите и техните близки са афектирани, често пияни и неконтролируеми. Нападат и налагат без много да му мислят. Последствия – няма. Излиза, че лекарите трябва да искат да помагат, да спасяват животи, да не искат много пари (нищо че са вложили много в образованието и специализацията си) и да са съпричастни.

Явно и да носят на бой. Може дори да въведат подобна учебна дисциплина в университета – веднъж в седмицата да те наритат едно хубаво, за да се научиш. Нали образованието трябва да е с практическа насоченост. Явно това се превръща в част от трудовата характеристика.

И после се питаме защо лекарите и медицинските ни сестри бягат в чужбина. Аз не бих работила за 500 лв, ако всеки ден съм по 12 часа на работа в болницата и накрая ме пребива група долнопробни пияници, наркомани и цигани. През ръцете на лекарите ежедневно минават десетки човешки животи. Някои умират. Защото им е дошло времето, защото апаратурата е стара, защото са чакали последния момент преди да потърсят помощ. Случва се, това е истината. Има го разбира се моментът на лекарска небрежност и некомпетентност. Но боят не е решение. Близките ни няма да се върнат от оня свят, ако изпратим лекарите там.

Лесно се изтъкват проблеми, трудно се дават решения. В случая нямам представа как може да се избегнат други такива случаи в бъдеще. Или не могат… Защо дори да направят някакви магически промени в здравеопазването и съдебната система и лекарите да са от една страна по-отговорни, а от друга – по-защитавани от обикновените граждани, съзнанието на хората, манталитетът и културата трудно подлежат на контрол и промяна.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s