abi3

Абитуриентски неволи

Миналата вечер се возих в такси. Беше нормално такси, с нормален, шишкав и нахилен таксиджия (поразговорному – бакш) от ромски произход. Не че има значение, не ме разбирайте погрешно, а и в този случай човекът беше доволен, обикновен и простодушен – такива хора има и българи, има и турци, има и арменци, има всякакви – просто хора.

На влизане в таксито (беше три посред нощ), нахиленият таксиджия изстреля въпроса “От балче се връщаме, а?”. Усещайки хитроумно заложеният от него капан, а и основно защото наистина не се връщах от бал, а просто от поредното окъсняване в приятели, аз се засмях (леко пресилено, признавам) и му обясних, че не, моята с баловете мина преди четири години, вече съм бил дърт за подобни работи и прочее дивотии. Не ми повярва.

Рекох си, че няма значение на какво вярва, всеки със своята истина, стига от метростанция ‘Васил Левски’ до Слатина да е седем лева, не повече. По изненадващо пустите за балово време софийски улици ръмеше лек дъжд, а фино жужащата от колонките до задните седалки чалга щеше спокойно да ме унесе, стига да не беше чалга. Иначе финото жужене много го обичам.

По едно време разговорливият шишкав таксиджия реши, че не може така, такъв странен клиент с такава странна прическа и той да не го заговори, та ми се ухили отново: “Нямат пари децата. Ей вчера стоя пред <моля, впишете произволно име на изтънчено учреждение, сервиращо топла водка, горещи жени и шумна чалга тук> и ги чакам. И те си излизат, петима, и ми викат – бате, може ли да ни метнеш до-еди-къде-си, ама сме петима! И аз им викам – може бе, как да не може, сядайте!”

Разбирате ли, петте абитуриентa много спешно трябвало да се пренесат от (не)гореупоменатата пукаща се по шевовете от изисканост дискотека до някоя също толкова зашеметяващо аристократична кръчма. Когато обаче героят на нашата история им обяснил усмихнато и без заобикалки, че, видите ли, неговите задни части са на пангара ако ги спре Пътна и затова би желал по 10 лева на човек за разстояние, излизащо по принцип не повече от пет лева, децата започнали да се вайкат.

Оказва се, че всеки от тях бил излязъл само с мижавите и безобразно недостатъчни 200-300 лева (на човек) и таксиджията, милият, им обяснил, че много им съчувства. Не, не им казал по-малка цифра – снизхождението му стигнало просто дотам, че да не я вдига, като види, че младежите веднага се бъркат. Взел им петдесетте лева, закарал ги криво-ляво, изпратили се по живо, по здраво и ето го сега тук, в едно такси с мен.

Поуката от историята на простодушния човечец за него самия си беше, че децата нямали пари тия дни. Мхм, така си е. Какво било това, да излезеш с 200 лева на бал! Че докъде ще ти стигнат! Как трябвало да ‘фърляш салфетки, как се очаквало да щракаш с пръсти, с какви очи ще станеш ти на масата, че да сипеш стотинки върху другите деца, вместо пачки! Ей, беден народ, няма парици, децата – бедни, родителите – и те бедни, да се неначудиш как тия заведения – все пълни!

Image

Усмихвах се. През цялото време. Плахо известих разпаления си спътник, че аз излязох с петдесет лева на своя бал – къде ти! Ти, естествено се шегуваш, моето момче!

Най-подир се съгласих с него – да, децата тия дни нямат пари. Да, едно време навярно наистина е било хубаво като те спрат на Орлов и ти кажат – комши, на ти 70 лева за возенето и 30 лева за музиката, я надуй тая ми ти чалга, че тая вечер броим(е) и искаме да викаме, а трябва да има и какво да надвикваме! Дай газ за Студентски! Опа!

Спряхме пред моя блок. Дадох своите седем лева в пълничката шепа на таксиджията. Видя ми се, че не остана баш доволен, но какво да се прави – децата тия дни са си бедни!

Прибрах се, наспах се. На следващият ден почти ме прегази една лъскава кола (сигурно са я взели назаем от някоя милосърдна душа, случайно имала някоя и друга лъскава кола в излишък, откъде децата да имат пари за такова нещо!), пълна с абори… пардон, абитуриенти, които ми викаха от прозорците да се разкарам от пътя и че едно, две, три, четири, пет…

После прочетох за едно петнадесет или шестнадесетгодишно момиче с четири и нещо промила в кръвта и за една линейка, чийто персонал били попребити наскоро от безпаричните деца. Възможно ли е да са крили пари от тънещите в нищета абитуриенти?

Най-накрая изгледах едно клипче от скорошен бал, траещо около три минути, където явно децата в недоимък с по 200-300 лева в джоба се бият до кръв (и до разголена женска плът) за малко хляб. Доколкото разбрах, едно от тези деца с бръснатите глави взело целия хляб за себе си и другите деца с бръснати глави решили, че не може така – досущ Жан Валжан и много Жаверовци или по-лошо – Жан Валжан и много още Жан Валжановци; от възмутена преподавателка, докопала се някакси до микрофон в неразборията, разбрах още и че от двадесет години на тоя точно бал бой не е имало, което е напълно разбираемо, тъй като преди двадесет години, както красноречиво се изрази таксиджията, имало парици; разбрах най-сетне и че едно, две, три, четири, пет…

После извадих един лист и написах това. Дано ви хареса. А и да не ви хареса – пак е файдичка, както би казал моят нов шишкав, добродушен приятел – ако не е файда, то поне е файдичка!

– Ивайло Сарандев (Preacher)

**

Снимки: http://dariknews.bg,  http://www.youtube.com

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s