photo_verybig_149255

Ванката

Всички знаем  човека, който виждаме преди всеки мач на Левски  да жонглира като магьосник с футболна топка, облечен от глава до пети с екипа на любимия ни тим – шалче, синьо знаме и неизменната усмивка на лицето.Повечето сме запознати с факта, че продава картофи на околовръстното при разклона за Бистрица.Но аз знаех само толкова. И ме беше срам от това. Какъв е? Защо е там? Някой луд човек ли е?

Един ден минавах оттам и реших да спра.Заварих го така, точно както и очаквах. Седнал в раздрънканият стар москвич, изпълнен с разпилени навсякъде в него символи, сувенири и изрезки свързани с Левски. Със захабения от носене екип на отбора ни. С часовника Q&Q с емблемата на Левски. И с вечната си усмивка. Чувалчетата с картофи си стояха пред него чакайки някой случаен купувач. Поздравих го и се извиних, че не съм спрял за да купувам а да си побъбрим просто. Погледа му грейна, все едно бях поръчал един тон от картофите му. И 20-те минути прекарани с него ме накараха да се замисля за много неща. Ей там, на околовръстното, край прахоляка на стотиците преминавщи коли и камиони подпряни на приятелска раздумка, двама човека нямащи нищо общо един с друг.

Порази ме вътрешното уважение към себе си, което има този човек. Разказа ми, колко неловко и обидно се е почувствал, когато някакви хора са му донесли полумухлясала мусака, за да не “умрял от глад”. И колко горд беше, че изкарва колкото и малко да са паричките си с честен труд. И каквото изкара го дава, за да може да пътува, когато средствата му позволяват с отборът на сърцето му. С нашия Левски. За да е там пред стадиона преди мача и да радва публиката с жонгльорските си умения. Разказа ми, как 51 минути без да спира е жоглирал главички,неоставяйки топката да падне на земята. И колко километра е правил,движейки се пак същото.

Разказа ми и за случката отпреди няколко дни. Как спрели колите и го повалили на земята,овъргаляйки го в прахта. Ей така, без никаква причина. Как разсипали по платното чувалчетата му с картофи. Каза, че явно, когато Перник имат мач навън, навярно не е добре да стои там облечен с екип на Левски.  Порази ме добротата му. Този човек, не каза една лоша дума, една обида по адрес на хората, причинили му това онзи ден. Беше приел, че се е случило. Беше приел с присъщата му доброта, че има и такива лоши хора. И се усмихваше. Запитах се, що за човек съм аз, който след като прочетох, че има бит фен на Левски и това е той, едва ли не копнеех да имам шанса за саморазправа с тези хора. А той се усмихваше с лека тъга в очите. Не търсеше по никакъв начин реванш, не хулеше и кълнеше. Просто се чудеше, дали е добра идея да е в такива дни с любимата тениска.. Не вярвах, че може да има такава доброта и такова голямо сърце. В един човек превърнал се почти в символ на нашия Левски. И се почувствах горд. Почувствах се пречистен от допира с такава широко скроена душа. С такава човещина.

На тръгване ми стисна ръката широко усмихнат и каза: “Ами ето … това съм аз.” И целуна емблемата на Левски на тениската си. През цялото време, никоя от стотиците преминаващи от там коли и камиони не спря да си купи от картофите му, но не минаваше и минута, някой прозорец да не се отвори в движение и от вътре да прозвучи “САМО ЛЕВСКИ!” а Ванката с гордо вдигната във въздуха за поздрав ръка и с усмивка на уста да не отвърне: “САМО ЛЕВСКИ!”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s