1

“На изток от Рая” на Джон Стайнбек – библейска метафора на действителността и завет за поколенията

“На изток от Рая”, роман от зрелите години на Джон Стайнбек, и определян от критиците като една от най-значимите му творби, с издаването си носи на писателя награда “Пулицър” през 1952г., а десет години по-късно и Нобелова награда за литература.

Повърхностният прочит на романа ни разкрива една семейна сага, която проследява живота на три поколения от два рода в периода 1862г. до 1918г. в долината Салинас, Калифорния. Колкото и увлекателна сама по себе си, тази история е и непълна. Повествованието далеч не се изчерпва до там.

До нас книгата достига едва в края на века и, както и други произведения на Стайнбек, е преведена на български език от Кръстан Дянков. Самият Дянков дава изключително точно определение за романа – “Една велика приказка – за неукротимия човешки дух, за мъждеещата във всяка гръд изначална добрина, орисана дори на изток от Рая да създава, а не да руши, да утвърждава, не да отхвърля, да разказва за безбройните крушения на човешката душа, но и за нейните триумфални победи…”.

Нужно е да се отбележи приносът на преводача, за да достигне до нас този значим роман. Трудещ се усилено през целия си живот, както и самия Стайнбек, Дянков (основател на Съюза на преводачите в България и един от основателите на списанията “ЛИК” и “Паралели”), превежда много от романите на Стайнбек на български език и се превръща в транслатор на неговите послания. Намирайки най-точните думи и изразни средства, преминавайки “по завоите и бродовете на всички тези поколения за много по-кратко време, а за това е нужна такава страхотна историко-социална адаптация, каквато нито теоретиците, нито читателите могат да допуснат, че е необходима за успешния край”, както сам той изтъква, буквално и преносно превежда романа така, че да достигне до нас. Рядкото преиздаване обаче е сериозна пречка по този път.

Днес ни е дадена възможност да преоткием и преосмислим този велик роман или, ако не сме го направили досега, да запълним тази празнина, защото независимо дали ще открием посланията в романа, или не, дали ще ги приемем, или отхвърлим, той несъмнено ще ни даде нешо насреща, ще утоли душевня ни глад.

Човеколюбецът Стайнбек, базирайки се на американската история и действителност, на собствената си биография и на собствения си житейски опит, гради една сложна метафора, базирана на “Библията”.

Книгата ни препраща към разказа за Каин и Авел и идеята за братоубийството. Образите на братята Адам и Чарлз Траск, а по-късно и на синовете на Адам – Кейлъб и Арон са транслаторът на тези послания. Враждата в отношенията между тях от една страна отпраща към мотиви от Светото писание, от друга страна натоварени с много символика са и имената на героите – Кейлъб, който достига Обетованата земя в “Библията”, и Арон, който не успява.

За критиците важен е и персонажът Кати Траск, в която те откриват образа на втората съпруга на Стайнбек и майката на двамата му сина – певицата Гуиндолин Когнър, която внезапно ги напуска. Това е един противоречив образ на жената, отрекла се от предречените и’ роли на покорна дъщеря, съпруга и майка, която с цената на всичко преследва своята независимост. Един преди всичко отрицателен герой, който обаче за пореден път доказва тезата за възможността за избор на всеки човек. Съдбата на Кати Траск не е предопределена, тя не е обречена и безсилна, а дори напротив – прави своя съзнателен избор, сама кове житейския си път. Това е и изводът в края на романа, до който достига нейният син, след срешата им. Нейният избор не го обременява, не го задължава с нищо, той, както и всеки човек, е напълно свободен да направи своя собствен, за който, ако е лош, може да вини единствено себе си.

Всъщност целият роман е в извесен смисъл и биографичен, тъй като проследява с изключителна точност движението на два рода – тези на майката и на бащата на Стайнбек, а арена на действието е родното му място – Салинас.

Изграждайки сложни и многопластови образи, рисувайки правдиво цялата грозота, на която е способен човешкия дух, Стайнбек поставя въпроса съществуват ли, или не и душевни уроди, освен физически и предпопределено ли е това – “ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същия процес да доведе и до една деформирана душа?”. Но с романа си, поставяйки активно въпроса на какво са способни хората и каква част от него е предопределена от гена, от Бога, авторът бърза да отхвърли това твърдение и признава “С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност, хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта.”. С укор, Стайнбек изтъква, че е много лесно “от леност и слабост да се хвърлил в скута на божеството и да кажеш: “Нищо не можах да сторя, така било писано!”. Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек.”. Тъкмо това е и заветът на човеколюбеца към неговите синове, в частност, и към неговите читатели, като цяло – “Ти можеш!” – можеш докрай да останеш човек, да бъдеш добър, дори и “на изток от Рая”. Няма нищо предопределено, всичко е въпрос на личен избор.

Книгата “На изток от Рая” Стайнбек посвещава на своите деца и това е може би единственият роман в световната литература, който един автор адресира към невръстните си синове, като есенция на житейската поука в една семейна биография. Това е и една възпитателна проповед за читателя, която го кара да се замисли и преоцени живота си. Не случайно Норман Мейлър, писател, журналист, драматург и сценарист, признава: Когато говорим за американската литература на XX век, първото име, което трябва да кажем, е Джон Стайнбек. И веднага след това трябва да споменем “На изток от Рая” – книгата, от която всички ние, по-късните писатели, се учихме на художество.”.

Автор: Мария Кояджикова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s